Винаги съм казвал, че блогът е моят социален експеримент. През годините понятието придобиваше разтегливи измерения и няколко пъти губеше смисъл, но в края на краищата все още мога да потвърдя, че мисля така.

Но здравей млади блогърю. Говори твоят блог гуру. Аз съм на сцената от 16 юни 2005-та. Което ми напомня, че блога ми след 4 дни има рожден ден, но това е друга тема. Преди това блогвах няколко години под друга форма. Та дори и да ти звучи куртоазно, надуто и превзето, мога да ти дам няколко насоки какво да направиш със своя блог, за да бъде той успешен. После поблагодари на Велян, който поде чудесната инициатива. За да е полезен постинга, ще се опитам към повечето съвети да дам примери.

Между другото, от известно време се опитвам да сменя “ти” с “вие”, но ако обърнеш внимание, когато трябва да се изрази менторско поведение, учтивата форма се заменя със снизходителна. Мен това хич не ме кефи напоследък, да ти кажа. Прекалено много възбудени типове с достъп до медии има, но май всички трябва да минем този път.

1. За успешното начало преди всичко трябва да си фешън

Всяко начало е трудно. Затова го направи бързо, лесно и успешно за себе си. Пиши на теми, които се приемат радушно от масите. Такива благодатни теми са: екологията, социалните несправедливости, зеления лайфстайл, кражбите на интелектуална собственост. Това са част от сериозните теми, които охотно се консумират от аудиторията над 20 години. Друг вариант са фънки лайфстайл постингите - картинки от ежедневието, видеа, музички, подкастове и изобщо увеселителни неща.

Това е най-просто казано като трикчето, с което си вдигаш ratio–то в торентите - сваляш някой убер популярен филм, сийдваш го и после само за един ден ul/dl ratio-то ти вече е 10:1.

2. Изразявай мнението си умно

Изразяването на мнение и вземане на страна е много тънък момент. Рискуваш или да те разберат по коренно различен от очаквания начин (90% от случаите), или да си направиш лоша услуга. Най-лесния, удобен и супер вървежен начин, доказал се във времето, е да изразяваш пасивно мнението си по наболели проблеми. Хем се показваш съпричастен с дадена кауза, хем не нараняваш ничие достойнство, защото не взимаш страна.

“Примери много, чел си книгиблогове, няма какво да ти обяснявам” - казваше Велко в Оркестър без име.

3. Лошата реклама не е добра реклама

Онзи лаф, че и лошата реклама е реклама, е последното, към което трябва да се стремиш. Лошата реклама си е лоша реклама. Чудесно можеш да минеш без нея. Не бъди в устата на хората само заради присъствието ти там.

4. Накърти ми от тебе

Когато блогваш като луд по няколко пъти на ден за щяло и нещяло, на хората им идва в повече и се получава обратен ефект. Още по-нанагорно идва когато пишеш дълги постинги на социална тематика и ги публикуваш един след друг със скоростта на светлината. Цени времето, възможността и желанието на хората да възприемат нова информация, и определено не се бори да окупираш 100% от него. Има и други, поне толкова интересни блогъри. Адски е досадно, независимо колко благородна е каузата ти. А с изнасилването на благородни каузи, забелязвам, яко се прекалява. Но накрая става малко като когато детето повтаря 50 пъти една и съща смешка след първоначалния успех, но възрастните вече не се смеят. И най-вече - спри да казваш на хората как да мислят и какво да правят. Всеки минава през този менторски етап, когато се увлича от трибуната, която има, важно е да не го превърнеш в житейска философия.

5. Бъди в the блогосферата

Има една the блогосфера. Тя е блогосферата на Дневник. На всяка цена бъди в нея. Ако спазиш горните 4 точки, успехът ти е гарантиран. Разбира се, има и други блогосфери в прекия смисъл на понятието, но маркетингово погледнато Дневник направи супер умния ход да превърне своята блогосфера в Ксерокса, Нескафето и Джипа на блогосферите. Успехът ти зависи от маркетинга, затова бъди където трябва. И бидейки там, направи престоя си смислен за всички. В момента в блогосферата има толкова много паразитни блогове, че аз лично вече не я чета. За сметка на това имам постоянен трафик от там. Дори да не пиша нищо ново няколко дни.

6. Имай респект от аудиторията си, но не се страхувай от нея

Битува схващането, че хората са онези, които те създават и те са онези, които ще те унищожат. Това обаче е само оправдание за страха на същите тези хора, което звучи по-зле и от “мога да спра цигарите още утре, ако искам”. Макар да е вярно, че донякъде хората са онези, които те създават, изключително далеч от истината е, че те ще са и унищожителите ти. От един момент нататък унищожението ти от същите тези, които смятат че са те създали, е абсолютно невъзможно. След натрупване от определена критична маса потребители, бойкотирането, демонстративното нечетене и дори всяческите опити за изолация на дадена уеб услуга са обречени на пълен провал. Казват му “мрежов ефект“. Това е също толкова тъпо, колкото и идеята, че като гласуваш на избори има значение. Има значение дотолкова доколкото после да можеш да държиш патетични речи или да се криеш посран.

Създаването ти от своя страна може също да не зависи толкова много от тях, ако спазиш стъпки 1-5.

7. Блогването не е забавно

Поне след като спреш да се мазниш на аудиторията си, за да докараш първоначалния трафик. Да блогваш какво си правил днес или вчера или предната седмица не е фън *. Да блогваш за поредната социална несправедливост също не е фън *. Да блогваш на радикални теми отново не е фън *. Изобщо блогването хич не е фън. Ще дойде момент, в който ще имаш 50, 100, 150 драфта и няма да можеш да публикуваш нито един, защото в тях няма да има фън дори за теб самия.

* освен за теб и малка група от верните ти фенове - съветски учени

8. Блогът не е форум

Все още има хора, които казват на блога “форум” и смятат, че блогът е обществена трибуна, където всеки може да се изкаже. Мега грешка. Блогът не е обществена трибуна и правото на мнение не е гарантирано на никого. Гарантирано е единствено правото на мнение на неговия собственик (и отбран кръг избрани от него хора). Затова не се притеснявай да отнемаш думата на онези, които решиш. Ще има хора, които ще нарекат това цензура, но какво те ебе - хората трябва да те четат заради всичко друго, но не и защото смятат, че правото им на мнение е гарантирано от конституцията. Спирай коментарите на темите, които решиш, но оставяй trackback-овете пуснати - така ще дадеш право на останалите блогъри да направят коментар по темата ти в собствените си блогове. Най-естественото нещо за блогъра е да блогва в своя блог. А ти така печелиш и обратна връзка, разбира се.

Тази тема например няма да се коментира, но ще може да се trackback-ва.

9. Ако ще водиш война, прави го на своя територия

Понякога се случва да се конфронтираш с хора от външни среди. Но ти имаш предимството на блога. Ако си спазил всичко досега, имаш предимството на добре посещавания и известен блог. А добре посещаваният и известен блог е невероятно оръжие. Затова подходи тактически. Всяка външна среда в днешно време има медийно представяне. Пренеси войната на своя територия. Ако се конфронтираш с участник във форум, не храни троловете в него и въобще не ходи там - ще те разцепят бързо. Всяка среда реагира враждебно на вмешателството в нея. Затова пренеси всичко при теб и използвай тактическото си предимство - аудиторията ти. Те идват, тя ги мачка. Бъди хитър, не бъди мачо.

Ето реален пример. Домейнът btw изтече. На оня тинейджър все още бих му напукал репата.

10. Блогът не е като хартиено издание

Затова коригирай когато и каквото намериш за добре. Но не прави постинга си да изглежда коренно различно от първоначалната идея, ако нещата загрубеят, и никога не карай хората, коментирали го, да изглеждат тъпо в новата светлина. За разлика от хартиеното издание, блогът позволява изтриването на теми. Последното не е грях. Човек прави грешки, но в блога може да ги коригира. Затова всеки път, когато усетиш че можеш да допълниш даден постинг, създавайки по-висока стойност от него за четящите - направи го. Допълни го дори да се сетиш за нещо след половин година. Винаги ще има някой, който ще го прочете отново.

11. Не пиши афектиран

Много е важно! Никога, ама никога не пиши под въздействието на емоции или афект. Брой до десет, дишай в торба, вземи мента, глог и валериан. Не знам, направи нещо. Нахвърли мислите си в драфт и се върни към него утре, когато вече ще си се наспал и ще гледаш на нещата от друга точка. Ще видиш колко по-различно може да звучи едно емоционално изказване, когато не го пишеш с пяна на устата.

Пяна на устата - bad

12. Ok, whatever

Ще има хора, които ще ти се цупят. Неизбежно е. Ще има хора, които ще те нареждат. Неизбежно е. Най-кофти ще бъде когато хора, които са ти били близки, се почувстват засегнати. Не знам дали е неизбежно, но е неприятно. Независимо от това ти си твърдо копеле и ще го превъзмогнеш, аз вярвам в теб.

Сайтът на Програмата ще стане готин с работа по него, не с обида. Радвам се, че се познавахме, tho. о/

13. Нищо не е лично

Никога не блогвай на лична основа. Нищо никога не трябва да е лично. Нито в бизнеса, нито в живота. Ако все пак ти избият чивиите и решиш да го направиш, нека да е забавно и състоятелно за всички. Имай предвид, че знаменитостите, макар най-малко да трябва да са такива (трябва да се се научили преди всичко на това), са много докачливи на тема его.

На Денди му седнах на опашката. Борето, като един същински Чосър, го осмях в проза.

14. Ако искаш да станеш велик блогър и да печелиш от това, научи английски

В българия сме много онези, които се мислим за светила в блогването, но горчивата истина е, че никой от нас няма да постигне феноменален финансов успех така. Ще минат известен брой години преди блогването тук да се превърне в достатъчно добро изкуство, та да се нареди до комерсиалните такива. Оттатък водата обаче това си е напълно в реда на нещата. Там и блогват за съвсем различни неща. За готини неща. Да се блогва за готини неща е куул и доходоносно. Ти избираш. А, и когато си там отвъд, блогвай с Mac! Ако си и пичка, блогваща с мак - още по-добре.

Lisa блогва с Mac и е супер популярна.

15. Крути мерки

Идеята да спреш да блогваш след няколко ситуации, в които срещаш отпор на мненията си е съвсем естествена и може да те осени няколко пъти. Ако толкова ти е писнало и се мислиш за велик гений, просто изнеси всички теми, по които срещаш отпор в книга и започни да блговаш за нещо приятно (ако още ти се блогва). Така хем ще изкараш лев от книгата, хем никой няма да може да коментира радикалните ти възгледи. Последното отдавна го мисля, но все не успявам да го сторя.

Внимавай, можеш да се сблъскаш с онова, което вчера бай Свилен умно припомни - ще напишеш книга и ще мърмориш после в блога си, че не върви

И последно, по-скоро като съвет… Наистина, използвай медия с уредени авторски права. Не е кой знае колко трудно. Обаче е супер отвратително да видиш картинка с воден знак или копирайт.