Кои албуми бих взел с мен като тръгна да се правя на Робинзон, питати? За книги щеше да ми е по-лесно, ама карай. Ако сега трябва да се зафича на тоя остров, изборът ми ще е:

Snoop Doggy Dogg
Doggystyle

Албумът откърмил ме с първичната доза любов към черното и дал ми този тласък занапред. При някоя класация за най-добрия черен албум на всички времена, няма да се посвеня директно да дам гласа си за него. Абсолютен евъргрийн, който мога да слушам често без да ми досади. Чудесно допълнение към моментите, в които съм разцепил кокосов орех, сложил съм си ланец от лиани и се обръщам към обградилите ме хиени с “Whazzat, my biatchez”.

Coldplay
Rush of blood to the head

Достатъчно е само да напомня за The scientist и адския му клип. Ще ми навява носталгия по загубеното урбън съществуване.

Jamiroquai
Deeper underground

Дей Кей ми беше адски досаден с Emergency on planet Earth в началото на 90-те, за да се превърне в икона за мен малко по-късно. Ако някъде чуеш Cosmic girl и видиш някой с крясък да се хвърля да троши спастични чупки - аз съм. Клипът към нея също остава култ и винаги ми навява по-особени желания. За моментите, в които ще търся препитание в джунглата.

Zero 7
Simple things

Без много думи. За дългите самотни нощи.

Maroon 5
Songs about Jane

Някой казваха, че Maroon 5 са новия Zero 7 и “английския Air”. Пълни глупости, братче. Този го предвиждам за събуждане в събота сутрин. Ако изобщо има как да броя дните.

Philip Glass
Solo piano

За него също вече съм казвал каквото имам да казвам. В случаите, в които ще искам да си разбия главата или да се хвърля от високо в океана.

Wolfmother
Wolfmother

Всичко започна с Flatout 2 и безобразно добрия му саундтрак. След което продължи с целия албум. Особено любима ми стана Joker and the thief, а пък Сашко го вдига Woman. Телефонът ми пък звъни с Dimension. Албумът е идеален за онези моменти на острова, когато ще се напия с ром, откривайки скритите залежи на Джак Спароу и ще куфея, размятвайки сплъстената си няколкогодишна коса и брада.

Muse
Absolution

За цвят, за да си припомням колко хубаво е било в реалния живот и колко скучен сериал ми е бил Lost.

Чудя се какво ли биха слушали на самотния си остров самотните Велян, Еленко и rэs, ако още минава насам… Правилата на сектантството можете да видите в оригиналния постинг.

На какво бихме слушали въпросните албуми и колко дълго е друг въпрос, хм. Но имам подозрения, че идеята е дошла от онази реклама на Тошиба.